Сравнете статични схеми, интерактивни 2D и 3D изгледи според задачата за идентифициране, изходните ресурси и усилията за поддръжка.
Схемата на разглобени части показва компонентите отделени от монтажните им позиции и ги свързва с означения. Интерактивният 3D изглед позволява на потребителя да разгледа продукта от различни гледни точки. И при двата варианта са нужни точни данни за частите.
3D изживяването е полезно, когато ориентацията или скритата геометрия влияят върху идентифицирането. Ясната 2D схема може да е по-добър първи вариант, ако вече решава задачата, а екипът няма подходящ CAD.
Използвайте ясна статична илюстрация, когато потребителят може надеждно да намери компонента и да прочете съответния списък с препратки. Посочете модела и редакцията на документа. Статичният вариант е разумен избор при малък брой части, четлива схема и липса на нужда избраната част да се свързва с отделно действие.
Интерактивните зони намаляват превключването между илюстрацията и таблицата с части. Избраният компонент може веднага да покаже препратката и контекста от източника. Това работи добре със съществуваща PDF документация, но при нагъсто разположени означения и малки зони са нужни търсима текстова алтернатива и проверка на мобилното използване.
Завъртането и подчертаването на компонентите могат да помогнат за различаването на скрити части, страни и ориентация. Моделът трябва да поддържа нужните избори; атрактивният външен модел може да не включва вътрешни сервизни части. Проверете реалния въпрос на клиента, преди да инвестирате в геометрия, която не променя резултата.
При 2D планирайте подготовката на схемата, свързването на интерактивните зони и прегледа на записите. При 3D вземете предвид и разделянето на компонентите, опростяването на геометрията и съпоставянето на частите със записите. И при двата подхода са нужни правила за актуализация при инженерни промени, така че видимата форма и данните за съвместимост да останат съгласувани.
Илюстративно упражнение: помолете купувач да намери задния капак и да посочи правилния номер за резервна част за известен модел. Тествайте статична схема, интерактивна схема и 3D изглед с едни и същи записи. Наблюдавайте точността, времето, мобилната използваемост и заявките за помощ. Не променяйте данните за частите между вариантите, за да не приписвате разликата единствено на визуализатора.
Имената, препратките, описанията и приложимостта към моделите трябва да останат достъпни като видим текст. Страницата за продуктова поддръжка трябва да обяснява какво може да направи потребителят и къде да се обърне, ако идентичността е неясна. Визуализацията е един от начините за достъп до информацията, а не единственият.
Установете дали проблемът е свързан с местоположение, ориентация, терминология или съвместимост.
Използвайте документацията и геометрията, с които действително разполагате.
Добавяйте визуална сложност само когато тестът за идентифициране показва полза.
Не сам по себе си. Каталогът свързва избираемите компоненти с прегледани препратки и приложимост. Геометрията осигурява визуален контекст, но не е авторитетният източник на правилата за замяна.
Да, ако съпоставянето на частите със записите и редакциите на източниците са проектирани да поддържат и двата изгледа. Преди разширяване определете кои идентификатори ще останат постоянни.
Тествайте на устройствата на потребителите си. Четимостта на схемата, размерът на интерактивните зони, времето за зареждане и търсимият текст са по-важни от абстрактния избор на формат.
Предоставете неясната задача и наличните изходни ресурси. Сравнете дали интерактивната схема или подготвеният 3D изглед помагат на потребителите да изпълнят задачата, преди да разширите пилота.
Изпратете одобреното ръководство, схемите или снимките, с които разполагате. Поискайте безплатна демонстрация, за да прегледа екипът ви задача за продукта, преди да реши как да разшири проекта.
